turkish music

turkish music
turkish music

петък, 16 януари 2009 г.

Концертът в “Олимпия” е върхът на кариерата ми

Най-мъчно се понася чуждо щастие

Завистта и злобата няма да ме сринат, категорична е Лили Иванова

Във вторник, шест дни след концерта си в парижката зала "Олимпия", Лили Иванова казва, че за първи път е успяла да се наспи. Огромното вълнение и напрежение не са й давали да затвори очи дни наред. Странно, но след изявата си в сърцето на френската столица най-голямата наша певица бе качена на Кръста Христов в родината си. Оценките за концерта й бяха между "Осанна" и "Разпни го". Тези, които са били там, не криеха възторга ни, някои тук го омаловажаваха и дори заклеймяваха. Ето я истината през погледа на самата Лили Иванова.

Исак Гозес
- Г-жо Иванова, как се стигна до този концерт, който възбуди толкова страсти?
- Предложението дойде преди година и половина от г-н Стефан Зашев, българин, който живее в Брюксел. Решихме да го запазим в тайна до окончателното решение. Защото зала "Олимпия" си има железни закони. Там не всеки може да отиде. Първото изискване е певицата или певецът да пеят на живо. Не се допускат никакви плейбеци. Освен това трябваше 18 месеца да чакам за дата. Всичко там е пълно с години напред. Предложиха ми 9 или 10 януари. Избрах 9-и. Странно, но ръководството въобще не се заинтересува на каква възраст е певицата.
Идеята се роди, но аз не бях сигурна дали концертът ще стане. Французите трябваше да направят своите проучвания. В началото не бяха съвсем категорични, че ще се съгласят. След като влязоха в сайта ми, подготвиха дебело досие, чуха мои записи, тук дойде копродуцентът Антоан Ремельо. Той слуша концерта ми в НДК и тогава окончателно се реши моето участие. Ако той беше казал "не", спектакълът можеше да се отмени, независимо че датите вече бяха определени.
- Излиза, че "Олимпия" не ви е поканила?
- "Олимпия" не кани никакви певци. Това е зала, която се дава под наем. Не твърдя, че те са ме поканили, защото не могат без Лили Иванова. Няма такова нещо. Ако имаш финансова възможност, отиваш. Всичко се плаща предварително. Първо идват парите и тогава се продължават преговорите.
- Какво представлява зала "Олимпия". Известна е нейната славна история, но какво е тя днес?
- Някои се опитаха да омаловажат не само моя концерт, но и престижа на залата. Не им се сърдя. Проява на некомпетентност. Меко казано.
АЗ СЪМ ПЪРВАТА БЪЛГАРКА, ПЯЛА В ТАЗИ ЗАЛА
- Споменахте, че "Олимпия" има железни закони. Бихте ли казали нещо повече за тях?
- На сцената на "Олимпия" по време на спектакъл не се допускат никакви хора освен изпълнителите. Там е абсолютно забранено да се поднасят цветя по време на концерта. Съобщава се, че букетите се поднасят след края на шоуто и те се поставят на ръба на сцената, най-отпред. Аз получих букети от ръководството на зала "Олимпия", кмета на Париж и от много от зрителите. Рампата просто беше затрупана.
Освен това е забранено снимането. За да бъде разрешено да работи моят фотограф Васил Каркеланов, трябваше да се плати огромна сума. Хиляди. И я платихме. За това няма компромиси и връзки. Въпреки забраната обаче, докато пеех, святкаха много фотоапарати.
- Вие ли сте първата българска певица, която пее в "Олимпия"?
- Аз съм първата българска певица, пяла в тази зала. "Олимпия" има архив от 1888 година, където всичко е описано. Там досега не е стъпвало не само българско краче, а изобщо изпълнител от соцлагера.
- Как класирате в кариерата изявата си в "Олимпия"?
- Моята лична преценка е, че досега концертът ми в "Олимпия" е най-емоционалният в моята кариера. В него имаше особена магия, атмосфера, вълнение. Това може би се дължеше на излъчването на залата. То не е случайно. Никога не съм се усещала по този начин, по който се усещах от самото влизане в "Олимпия". Още на репетицията бяхме обградени с изключително внимание и уважение от страна на целия персонал. И това не само към мен, а и към музикантите ми. Отнасяха се като към големи, световни звезди. Непрекъснато идваха, питаха от какво имаме нужда. Доволни ли сме от звука, от осветлението, как ни харесва сценографията.
- Чия е идеята за сценографията и осветлението?
- Тяхна. Всичко е на "Олимпия". Ние не казваме нищо. Един от законите налага концертът да бъде точно два часа. Ни повече, ни по-малко. На мен, не знам защо, ми отпуснаха още двадесет минути. Аз нямам часовник на сцената, не мога да следя времето и когато стигнах до края на списъка на предварително уговорените песни, те ми дадоха знак, че имам право на още две. Това доведе до просрочване с 20 минути, което е прецедент.
Другият железен закон е при поклона. Свършваш. Няма бис. Завесата се затваря. Само ако разреши ръководството на "Олимпия", и то го прави само за някои певци, завесата се отваря втори път. Но това е рядко изключение и не се отнася за групи. И така след края завесата пада, излизаш пред нея, покланяш се минута-две. Колкото прецениш. Прибереш ли се обратно, няма повече излизане. Закон. По никакъв повод. Колкото и да ти ръкопляскат. Аз харесвам този ред. По принцип там всеки концерт има пауза. Но ако решиш, както аз например, концертът ми да бъде без антракт, пак се плаща. И то немалко.
- Друг един спорен въпрос. Колко души имаше в залата.
- Не мога да кажа. Не знам. Чакам информация от продуцента, който ще направи отчет на всичко.
- Логично повечето зрители в залата са били българи. Има ли разлика между публиката, съставена от нашенци, живеещи във Франция, и българите тук?
- В "Олимпия" хората не се страхуваха да покажат своята емоция. Не знам защо. По-отпуснати са, по-разкрепостени. Може би живеят по-добре. Дай Боже, и тук да стане така. Но повтарям, разликата е огромна. И аз не мога да си я обясня. Никога не съм усещала такава атмосфера. Моите фенове от България също бяха там, за което им благодаря.
- А как се отрази това на вас през тези повече от два часа?
- И до днес не мога да асимилирам какво съм правила на сцената. Видях, че тук много се коментира падането ми. Исках да отстъпя една-две крачки назад, без да искам, настъпих крачето на стойката, която държи един от микрофоните, загубих равновесие и паднах. Станах веднага, без въобще да прекъсна пеенето си. Но това после го разбрах. Публиката въобще не реагира. Случва се. Все едно нищо не е било.
ПОЛИТИЦИТЕ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ДА СЕ КИЧАТ С МОЯ УСПЕХ
- Видимо е, че въпреки целия ви успех изпитвате огорчение. Какво ви тежи?
- Искам моята публика тук да може да се забавлява по този начин, както сънародниците ни във Франция. Да изразява емоциите си, да има самочувствие и да бъде свободна. Да не позволява да бъде лъгана и манипулирана.
Питам се къде са институциите, които трябва да пропагандират девиза "Произведено в България". Защо не се гордеем, когато българин постигне успех, в която и да е област? Защо той не получава необходимото уважение? Смятам, че не се работи, за да се повдигне духът на тази нация. Французите ме попитаха къде са цветята от президента, премиера, министъра на културата. Защото не аз, спокойно мога да кажа, България беше в "Олимпия". Но това не се забеляза в моята страна. Сега някои хора ще се опитат да се качат на рамото ми, за да изглеждат по-високи. Ще си припишат актив. Ще кажат, че те са организирали и направили това. За първи път ще бъда нескромна. Засега това е най-емоционалният и най-грандиозен концерт в моята кариера. Ще кажа това, което мисля, както и да звучи: Гордея се със себе си. Това е мой успех. И политиците не заслужават да се кичат с него. Благодаря на тези българи, които дойдоха и се забавляваха съвсем искрено. За първи път виждам мои сънародници да се радват по този начин. Така както не съм и си представяла в най-смелите си мечти. Това беше развълнувано море от емоции. И аз бях част от това море. Така не съм се вълнувала, дори тогава, когато печелех награди от конкурси и фестивали.
Когато навремето баща ми написа на една цигарена кутия думата България и ми каза, че това е най-великата и хубава страна, той едва ли е предполагал докъде ще стигне падението на някои българи. Има хора, които се опитват да унищожават и малкото, което имаме. Ако някой спортист победи, всички го величаят. Но ако следващия път в нещо не успее, все пак това е човек, а не машина, тогава те са готови да го разкъсат. Той става виновен за всичките нещастия на тези хора.
РАЗОЧАРОВАНА СЪМ, НО АЗ ВЪРВЯ САМО НАПРЕД И НАГОРЕ
- Изглеждате доста разочарована...
- Така е. Но моите огромни разочарования в никакъв случай няма да ме сринат нито психически, нито физически. Аз вървя и ще вървя само напред и нагоре. Питам се, защо българинът винаги се крие, сякаш е виновен за нещо.
На летището в София, когато тръгвахме, ме посрещнаха три камери: една на bTV с мое съгласие, другата на моя фотограф Васил Каркеланов, третата камера нямаше лого. Операторите й гузно се криеха. Сякаш са виновни. А мен ме дебнеха като най-големия мошеник, който искат да уловят на местопрестъплението. Те нямаха достойнството да дойдат, да се представят и просто всички да си свършим работата както трябва.
Питат ме: Защо тази държава не се гордее с теб, след като си една от най-големите фигури в културата й? Не знам какво да отговоря. За първи път в живота си.
Нека ми простят сънародниците ми, които обичам с цялото си сърце, като стъпих на българска земя, като прочетох какво пише за мен, за миг намразих България. Само за миг.
НЕ ОТМЪЩАВАМ, НО ПОМНЯ ДОКРАЙ
- Не сте ли завладяна от много негативни емоции. Няма ли някога да съжалявате за тези думи?
- В една моя песен има стих: "Най-мъчно се понася чуждо щастие". Завистта не може да ме смачка. И не само мен. А и всеки, който може повече. Тук девизът е "Дай да се мачкаме". Или както казва Дончо Цончев: "Всички се плюем. От плюене не можем да се видим." Искам да задам само един въпрос. Кой българин е правил концерт някъде по света на билети. Няма такъв. В Екатерининбург преди 3-4 години имах точно такъв концерт. Само на билети. Ако дойдат хора, ще спечелиш, ако не, си на загуба. Другият концерт само с билети бе в Париж. В "Олимпия".
Над моя дом високо се вее българското знаме. Смятам, че достойно го защитих и в Париж. Учудвам се обаче, че някои българи предпочитат да веят белият байрак.
- Изглежда, искате на някого за нещо да отмъстите?
- Не отмъщавам, но помня докрай. Бог не случайно ме е целунал. Само той наказва. Бъдете спокойни, оплюването ще продължи още дълго с пълна сила. Питат ме: "Олимпия" ли е била моя мечта? Отговарям: Само с мечти не се живее. Участието ми в Париж бе процес, който се нуждае от много усилия и работа. Главен виновник е Стефан Зашев. Ако не беше той и неговото предложение, аз никога нямаше да отида там. Колкото и пари да имам. Не мечтая. Просто планирам, и то много смело.стандарт
-----------------------
Lili Ivanova Concert In Olimpia - Paris 2009 (Part 4)
9:59
Lili Ivanova Concert In Olimpia - Paris 2009 (Part 4) Read more: http://www.fashion-lifestyle.net/lifestyle_broi18 ...
3 days ago 135 views fashiongallery21
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 1)
9:56
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 1) Read more: http://www.fashion-lifestyle.net/lifestyle_broi18 ...
3 days ago 664 views fashiongallery21
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 2)
9:30
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 2) Read more: http://www.fashion-lifestyle.net/lifestyle_broi18 ...
3 days ago 349 views fashiongallery21
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 3)
10:19
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 3) Read more: http://www.fashion-lifestyle.net/lifestyle_broi18 ...
3 days ago 420 views fashiongallery21
-------------------------------------

Французите: Тя не трябва да спира


"Изумен съм, че една неизвестна в страната ми певица успя да взриви залата". Признанието е на Майк Гоури, един от директорите на зала "Олимпия", който наблюдавал концерта от балкона.
"Аз самият се превърнах в зрител, който слуша концерта прав и танцува на всички ритмични песни. Вярно, че Лили Иванова пее на език, който не разбирам, но излъчването и присъствието, което има на сцената тя, така предава емоцията на песента, че не е необходимо да знаеш точния текст. Например и във Франция не всеки говори английски, но всички слушат американска музика. Моята оценка е като музикант, който от дълго време е в шоубизнеса", добавя Гоури. Според него на сцената Лили Иванова е в собствения си дом. И така ще бъде навсякъде по света. "Питаха ме, трябва ли да продължава да пее Лили Иванова. Отговорът ми е: Тя не трябва да спира", категоричен е французинът. Продуцентът Стефан Зашев казва, че когато Лили е изпълнявала песента "Искам те", друг от шефовете на залата се обърнал към него, стиснал го за ръката и казал: "Вие сте велики".стандарт
----------------------------------------------------------------------------------------

Благодарности


Властта й обръща гръб, помагат приятелите
По време на подготовката на концерта Лили Иванова се обръща с официално писмо към правителството на България за помощ. Не получава никакъв отговор - нито "да", нито "не". Тръгва да търси хора с финансови възможности. Първият, който веднага й дава 60 на сто от необходимата сума, е г-н Митко Събев. Левон Хампарцумян, главен директор на Булбанк, се среща с нея след концерта в НДК и я кани в кабинета си. Там се събира цялото ръководство на банката. Присъства и директорът от италианска страна. Посрещат я като министър. Чухме, че ще бъдете в "Олимпия", можем да ви помогнем, кажете как да стане, казват й. Продуцентът Стефан Зашев също участва с много голяма сума. Иван Петков напечатва афишите за Париж и календар на звездата. Той също се среща с нея след едно участие и предлага помощта си. Както винаги сред хората, които помагат, са и г-жа Лили Червенякова, Светла Манчева, както и нейният продуцент в София Иван Салчев. "Безкрайно благодаря на всички", казва за благодетелите си Лили Иванова.

С тези музиканти отива на края на света
"Искам да благодаря на моите музиканти, които бяха плътно до мен и ми вдъхваха невероятен кураж", казва Лили Иванова. Това са Оги Енев, пиано, тромпет, саксофон, Бисер Иванов, китара, Орлин Цветанов, цигулка, тонинженерът Ангел Попов-Ачо. "Щастлива съм, че имам до себе си такъв екип. Те са перфектни като професионалисти и много интелигенти хора. Това бе подчертано и от ръководството на зала "Олимпия". С тях мога да отида навсякъде по света", заключава г-жа Иванова.стандарт

Няма коментари:

MÜZIK TÜRLERINE GÖRE KATEGORILER