turkish music

turkish music
turkish music

Още за Турция

Още за Турция

Новини ОТ и ЗА Турция:
.
Моята страст- Турция,най-доброто от Турция:
.
Вкусните гозби,турските гозби:
.
Turkish music
.
Турски книги,книги за Турция:

The voice of minare/Гласът на Минарето
Показват се публикациите с етикет портал турция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет портал турция. Показване на всички публикации

вторник, 3 февруари 2009 г.

Използването на произведението е разрешено с изключение на онова,което авторът изрично е забранил

Авторското право в интернет?

02 февруари 2009, 17:28

Общество

София, България

Авторското право трябва да отговори на предизвикателствата на новите технологии, смята юристът Велизар Соколов, известен по-рано от група "Авеню" и издателската фирма "AveNew", а днес - управител специализираната в областта на интелектуалната собственост кантора АРСИС Консултинг и преподавател във Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски”. В интервю пред Десислава Томова от "Новинар" той представя общата тенденция в интернет, свързана с по-малко държавна намеса и повече със свободно договаряне.
- Какво гласи законодателството по въпроса за интернет телевизията?
- Обстоятелството, че новите технологии са предизвикателство пред авторското право, е факт, който не може да бъде отречен в международен план. Прилагат се нови форми на кастинг на телевизионните програми в мрежата. Това определено поставя въпроса дали авторското право може да продължи да съществува по начина, по който то е регламентирано в законодателството сега, или е необходимо да бъдат преосмислени някои принципи и съответно адаптирани към новите технологии.
Трябва да бъдат намерени оптималните форми за използване на защитени произведения, така че да се спази балансът между носителите на правата, които да получават справедливо възнаграждение за труда и таланта, който са вложили в създаването на своите продукти, и ползвателите.
- Как ще коментирате движението на автори, което се разгръща (не само в Америка, но и в ЕС) по отношение на предоставянето на Creative Commons License (разрешение чрез допускане до творчество) по електронен път?
- Да, може би това е една от формите, които биха могли да облекчат иначе доста консервативната система, в която съществува и функционира авторското право. Това е обръщане на акцента – авторското право по своята същност е монополно право, което означава, че никой не може да използва произведението, освен ако авторът не му е разрешил да направи това. Creative Commons License се опитва да обърне принципа, т.е. използването на произведението е разрешено с изключение на онова, което авторът изрично е забранил.
Считам, че това е един от подходите, които ще отговорят на предизвикателствата на технологиите. Авторът вече няма да е изправен пред необходимостта да следи за всеки вид форма на използване на неговото произведение и ще може да направи приоритетни онези, които се явяват икономическият резон за създаването на нови произведения, и да концентрира своето внимание върху тях. Всички останали форми на използване, за които авторът сам е преценил, че имат по-скоро допълнителен, подпомагащ и рекламен характер, ще бъдат свободни за ползвателите.
- Какви са начините за установяване на контрол върху фирмите доставчици на съдържанието по интернет, т. нар. сървиз провайдъри?
- Общата тенденция в интернет е свързана с дерегулацията. Това ще рече, по-малко държавна намеса и повече свободно договаряне между заинтересуваните страни. Аз не съм голям привърженик на това, защото не виждам как, ако дерегулацията е невъзможна в материалния свят, тя би била осъществима виртуално. Дори смятам, че е тъкмо обратното, защото постигането на договорености по отношение използването на защитени произведения в интернет не само е трудно, но и невинаги е възможно.
Независимо от това обаче основната договореност, която следва да бъде постигната, е между доставчиците на съдържание и доставчиците на услуга. Тази договореност трябва да създава необходимите условия, за да може правоносителите да защитават своите права, когато те са нарушени, и да получават дължимите им възнаграждения.
В края на миналата година (началото на декември) се проведе много интересна кръгла маса, на която се постави началото на такъв диалог в България. Бяха представени най-големите доставчици на интернет и организацията, която ги представлява. Бяха представени и организации, които представляват интересите на крайните потребители на интернет услуги. Бяха представени също така и доставчиците на съдържание.
Договорката, която беше постигната, е, че тази година ще започнем преговори за подписване на рамково споразумение, за да уточним, както се изрази Митко Ганчев, кои са “свещените крави”, от които доставчиците на услуги и съдържание няма да се откажат, и по пътя на взаимните компромиси да се опитаме да създадем работеща и балансирана система за разширяване възможността за законно потребление на защитени произведения в интернет.
- Какви са критериите за награждаването за принос в опазването на интелектуалната собственост?
- Миналата година през месец март се проведе първата церемония по връчването на такива награди. Те бяха както посрещнати добре, така и много остро критикувани основно по отношение на критериите, по които са били определени наградените в съответните категории. Смятам, че тези критики не бяха съвсем основателни, тъй като номинациите бяха направени на базата на дългогодишния опит на основните организации, работещи в областта на колективното управление на авторски и сродни на авторското права и защитата на интелектуалната собственост в работата им с държавните органи и с представителите на медиите.
Смятам, че наградените наистина са онези имена, които в продължение на последните 10 години малко или повече доказаха своята решимост и готовност да инвестират професионализма си в защитата на интелектуалната собственост. Това, което смятаме да направим и е в процес на реализация, е учредяването и регистрацията на академия за интелектуална собственост, която да приобщи към идеята колкото се може повече представители на правоносителите, които да могат да изразят своето становище при определяне на номинациите.
Мисля, че тук определено трябва да се търси мнението на експертите и хората, които имат отношение към интелектуалната собственост и нейната защита, т. е. тук думата трябва да имат специалистите и всенародното допитване едва ли би дало адекватни резултати. Ще се опитаме да направим академия под формата на сдружение с нестопанска цел, в която ще бъдат представени максимално много правопритежатели, които да имат възможността да номинират лица в отделните категории и оттам насетне един определен по-тесен кръг от “академици”, хора с доказана позиция в областта на интелектуалната собственост, ще определят кои ще бъдат конкретните личности, наградени през съответната година.
- Как да изградим самосъзнание у българина да цени интелектуалната собственост?
- С повече позитивни послания и ефективно правоприлагане. Наградите определено бяха стъпка в тази посока, както и кампанията на Министерството на културата отпреди няколко години. За жалост всеки опит в тази посока бива рязко смачкан и среща много слаба обществена и медийна подкрепа. Например цитираната кампания “Пиратството ограбва” предизвика много негативни коментари, но независимо от това постигна своя резултат.
Изнесе въпроса от кръга на специалистите и въвлече обществеността в дебата “Що е то интелектуална собственост?” и “Що е то пиратство?” Това беше държавно финансирана и организирана кампания, която показа, че най-сетне държавата в лицето на Министерството на културата има желание да защити своя творчески потенциал. Идеята й беше да покаже, че творците в различни области на изкуството и културата имат отношение към проблема и се чувстват ощетени.
А че културата ни е в криза, е факт. Направи едно сравнение колко нови албума се издаваха преди 10 години на български автори и изпълнители, и за колко имена можеш да се сетиш към днешна дата! Сега не са повече от 3, навремето бяха 30-40. Не всички бяха добри, не всички бяха качествени, но имаше няколко наистина стойностни измежду тях, които създадоха културен продукт, който няма да изчезне след преминаването на поредната модна вълна. Сега, щеш-не щеш, слушаш Графа, Мария Илиева и “Ъпсурт”. Никой вече не прави инвестиция в създаването на музика и филми, а младите ни софтуерни таланти отдавна вече не живеят и работят в България.
- Изпитвате ли носталгия по времето, в което се занимавахте с музика в AveNew Productions?
- Изпитвам много сериозна носталгия към усещането да си част от творческия процес. Усещането от това да се срещнеш с нов артист, да чуеш това, което той е направил, да му дадеш съвет, да присъстваш на снимките, на подготовката на хореографията... Всичко това е прекрасно и определено в момента ми липсва!
От друга страна, моята настройка е такава, че ако в момента бях останал в музикалния бизнес, лишен от цялото това кипене, бих се чувствал ужасно. Съдбата за пореден път е била много благосклонна към мен и ми е дала знак кога да се оттегля. До този момент не съм съжалил нито за секунда. /БЛИЦ

понеделник, 2 февруари 2009 г.

Aлбум на Kirac вклчващ саундтрака от филма 1001 нощи (Binbir gece)

Kıraç - Avutma Beni
Kıraç - Beyaz Gelincik (Jenerik)
Kıraç - Binbir Gece (Jenerik)
Kıraç - Binbir Gece (Jenerik-Gitar)
Kıraç - Binbir Gece (Jenerik-Keman)
Kıraç - Binbir Gece (Jenerik-Klarnet)
Kıraç - Bir Kara Sevda
Kıraç - Evlerinin Önü Mersin
Kıraç - Gelincik Çılgın Aşkım
Kıraç - Gözyaşı Çetesi (Jenerik)
Kıraç - Gözyaşı Çetesi (Jenerik-Gitar)
Kıraç - Gözyaşı Çetesi (Jenerik-Melodika)
Kıraç - Söz Verdim (Beyaz Gelincik)
Kıraç - Yağmur Zamanı (Jenerik)
Munire Ayla & Kıraç - Ninni

Kıraç - Dizi Muzikleri

Password:laura35

петък, 16 януари 2009 г.

Концертът в “Олимпия” е върхът на кариерата ми

Най-мъчно се понася чуждо щастие

Завистта и злобата няма да ме сринат, категорична е Лили Иванова

Във вторник, шест дни след концерта си в парижката зала "Олимпия", Лили Иванова казва, че за първи път е успяла да се наспи. Огромното вълнение и напрежение не са й давали да затвори очи дни наред. Странно, но след изявата си в сърцето на френската столица най-голямата наша певица бе качена на Кръста Христов в родината си. Оценките за концерта й бяха между "Осанна" и "Разпни го". Тези, които са били там, не криеха възторга ни, някои тук го омаловажаваха и дори заклеймяваха. Ето я истината през погледа на самата Лили Иванова.

Исак Гозес
- Г-жо Иванова, как се стигна до този концерт, който възбуди толкова страсти?
- Предложението дойде преди година и половина от г-н Стефан Зашев, българин, който живее в Брюксел. Решихме да го запазим в тайна до окончателното решение. Защото зала "Олимпия" си има железни закони. Там не всеки може да отиде. Първото изискване е певицата или певецът да пеят на живо. Не се допускат никакви плейбеци. Освен това трябваше 18 месеца да чакам за дата. Всичко там е пълно с години напред. Предложиха ми 9 или 10 януари. Избрах 9-и. Странно, но ръководството въобще не се заинтересува на каква възраст е певицата.
Идеята се роди, но аз не бях сигурна дали концертът ще стане. Французите трябваше да направят своите проучвания. В началото не бяха съвсем категорични, че ще се съгласят. След като влязоха в сайта ми, подготвиха дебело досие, чуха мои записи, тук дойде копродуцентът Антоан Ремельо. Той слуша концерта ми в НДК и тогава окончателно се реши моето участие. Ако той беше казал "не", спектакълът можеше да се отмени, независимо че датите вече бяха определени.
- Излиза, че "Олимпия" не ви е поканила?
- "Олимпия" не кани никакви певци. Това е зала, която се дава под наем. Не твърдя, че те са ме поканили, защото не могат без Лили Иванова. Няма такова нещо. Ако имаш финансова възможност, отиваш. Всичко се плаща предварително. Първо идват парите и тогава се продължават преговорите.
- Какво представлява зала "Олимпия". Известна е нейната славна история, но какво е тя днес?
- Някои се опитаха да омаловажат не само моя концерт, но и престижа на залата. Не им се сърдя. Проява на некомпетентност. Меко казано.
АЗ СЪМ ПЪРВАТА БЪЛГАРКА, ПЯЛА В ТАЗИ ЗАЛА
- Споменахте, че "Олимпия" има железни закони. Бихте ли казали нещо повече за тях?
- На сцената на "Олимпия" по време на спектакъл не се допускат никакви хора освен изпълнителите. Там е абсолютно забранено да се поднасят цветя по време на концерта. Съобщава се, че букетите се поднасят след края на шоуто и те се поставят на ръба на сцената, най-отпред. Аз получих букети от ръководството на зала "Олимпия", кмета на Париж и от много от зрителите. Рампата просто беше затрупана.
Освен това е забранено снимането. За да бъде разрешено да работи моят фотограф Васил Каркеланов, трябваше да се плати огромна сума. Хиляди. И я платихме. За това няма компромиси и връзки. Въпреки забраната обаче, докато пеех, святкаха много фотоапарати.
- Вие ли сте първата българска певица, която пее в "Олимпия"?
- Аз съм първата българска певица, пяла в тази зала. "Олимпия" има архив от 1888 година, където всичко е описано. Там досега не е стъпвало не само българско краче, а изобщо изпълнител от соцлагера.
- Как класирате в кариерата изявата си в "Олимпия"?
- Моята лична преценка е, че досега концертът ми в "Олимпия" е най-емоционалният в моята кариера. В него имаше особена магия, атмосфера, вълнение. Това може би се дължеше на излъчването на залата. То не е случайно. Никога не съм се усещала по този начин, по който се усещах от самото влизане в "Олимпия". Още на репетицията бяхме обградени с изключително внимание и уважение от страна на целия персонал. И това не само към мен, а и към музикантите ми. Отнасяха се като към големи, световни звезди. Непрекъснато идваха, питаха от какво имаме нужда. Доволни ли сме от звука, от осветлението, как ни харесва сценографията.
- Чия е идеята за сценографията и осветлението?
- Тяхна. Всичко е на "Олимпия". Ние не казваме нищо. Един от законите налага концертът да бъде точно два часа. Ни повече, ни по-малко. На мен, не знам защо, ми отпуснаха още двадесет минути. Аз нямам часовник на сцената, не мога да следя времето и когато стигнах до края на списъка на предварително уговорените песни, те ми дадоха знак, че имам право на още две. Това доведе до просрочване с 20 минути, което е прецедент.
Другият железен закон е при поклона. Свършваш. Няма бис. Завесата се затваря. Само ако разреши ръководството на "Олимпия", и то го прави само за някои певци, завесата се отваря втори път. Но това е рядко изключение и не се отнася за групи. И така след края завесата пада, излизаш пред нея, покланяш се минута-две. Колкото прецениш. Прибереш ли се обратно, няма повече излизане. Закон. По никакъв повод. Колкото и да ти ръкопляскат. Аз харесвам този ред. По принцип там всеки концерт има пауза. Но ако решиш, както аз например, концертът ми да бъде без антракт, пак се плаща. И то немалко.
- Друг един спорен въпрос. Колко души имаше в залата.
- Не мога да кажа. Не знам. Чакам информация от продуцента, който ще направи отчет на всичко.
- Логично повечето зрители в залата са били българи. Има ли разлика между публиката, съставена от нашенци, живеещи във Франция, и българите тук?
- В "Олимпия" хората не се страхуваха да покажат своята емоция. Не знам защо. По-отпуснати са, по-разкрепостени. Може би живеят по-добре. Дай Боже, и тук да стане така. Но повтарям, разликата е огромна. И аз не мога да си я обясня. Никога не съм усещала такава атмосфера. Моите фенове от България също бяха там, за което им благодаря.
- А как се отрази това на вас през тези повече от два часа?
- И до днес не мога да асимилирам какво съм правила на сцената. Видях, че тук много се коментира падането ми. Исках да отстъпя една-две крачки назад, без да искам, настъпих крачето на стойката, която държи един от микрофоните, загубих равновесие и паднах. Станах веднага, без въобще да прекъсна пеенето си. Но това после го разбрах. Публиката въобще не реагира. Случва се. Все едно нищо не е било.
ПОЛИТИЦИТЕ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ДА СЕ КИЧАТ С МОЯ УСПЕХ
- Видимо е, че въпреки целия ви успех изпитвате огорчение. Какво ви тежи?
- Искам моята публика тук да може да се забавлява по този начин, както сънародниците ни във Франция. Да изразява емоциите си, да има самочувствие и да бъде свободна. Да не позволява да бъде лъгана и манипулирана.
Питам се къде са институциите, които трябва да пропагандират девиза "Произведено в България". Защо не се гордеем, когато българин постигне успех, в която и да е област? Защо той не получава необходимото уважение? Смятам, че не се работи, за да се повдигне духът на тази нация. Французите ме попитаха къде са цветята от президента, премиера, министъра на културата. Защото не аз, спокойно мога да кажа, България беше в "Олимпия". Но това не се забеляза в моята страна. Сега някои хора ще се опитат да се качат на рамото ми, за да изглеждат по-високи. Ще си припишат актив. Ще кажат, че те са организирали и направили това. За първи път ще бъда нескромна. Засега това е най-емоционалният и най-грандиозен концерт в моята кариера. Ще кажа това, което мисля, както и да звучи: Гордея се със себе си. Това е мой успех. И политиците не заслужават да се кичат с него. Благодаря на тези българи, които дойдоха и се забавляваха съвсем искрено. За първи път виждам мои сънародници да се радват по този начин. Така както не съм и си представяла в най-смелите си мечти. Това беше развълнувано море от емоции. И аз бях част от това море. Така не съм се вълнувала, дори тогава, когато печелех награди от конкурси и фестивали.
Когато навремето баща ми написа на една цигарена кутия думата България и ми каза, че това е най-великата и хубава страна, той едва ли е предполагал докъде ще стигне падението на някои българи. Има хора, които се опитват да унищожават и малкото, което имаме. Ако някой спортист победи, всички го величаят. Но ако следващия път в нещо не успее, все пак това е човек, а не машина, тогава те са готови да го разкъсат. Той става виновен за всичките нещастия на тези хора.
РАЗОЧАРОВАНА СЪМ, НО АЗ ВЪРВЯ САМО НАПРЕД И НАГОРЕ
- Изглеждате доста разочарована...
- Така е. Но моите огромни разочарования в никакъв случай няма да ме сринат нито психически, нито физически. Аз вървя и ще вървя само напред и нагоре. Питам се, защо българинът винаги се крие, сякаш е виновен за нещо.
На летището в София, когато тръгвахме, ме посрещнаха три камери: една на bTV с мое съгласие, другата на моя фотограф Васил Каркеланов, третата камера нямаше лого. Операторите й гузно се криеха. Сякаш са виновни. А мен ме дебнеха като най-големия мошеник, който искат да уловят на местопрестъплението. Те нямаха достойнството да дойдат, да се представят и просто всички да си свършим работата както трябва.
Питат ме: Защо тази държава не се гордее с теб, след като си една от най-големите фигури в културата й? Не знам какво да отговоря. За първи път в живота си.
Нека ми простят сънародниците ми, които обичам с цялото си сърце, като стъпих на българска земя, като прочетох какво пише за мен, за миг намразих България. Само за миг.
НЕ ОТМЪЩАВАМ, НО ПОМНЯ ДОКРАЙ
- Не сте ли завладяна от много негативни емоции. Няма ли някога да съжалявате за тези думи?
- В една моя песен има стих: "Най-мъчно се понася чуждо щастие". Завистта не може да ме смачка. И не само мен. А и всеки, който може повече. Тук девизът е "Дай да се мачкаме". Или както казва Дончо Цончев: "Всички се плюем. От плюене не можем да се видим." Искам да задам само един въпрос. Кой българин е правил концерт някъде по света на билети. Няма такъв. В Екатерининбург преди 3-4 години имах точно такъв концерт. Само на билети. Ако дойдат хора, ще спечелиш, ако не, си на загуба. Другият концерт само с билети бе в Париж. В "Олимпия".
Над моя дом високо се вее българското знаме. Смятам, че достойно го защитих и в Париж. Учудвам се обаче, че някои българи предпочитат да веят белият байрак.
- Изглежда, искате на някого за нещо да отмъстите?
- Не отмъщавам, но помня докрай. Бог не случайно ме е целунал. Само той наказва. Бъдете спокойни, оплюването ще продължи още дълго с пълна сила. Питат ме: "Олимпия" ли е била моя мечта? Отговарям: Само с мечти не се живее. Участието ми в Париж бе процес, който се нуждае от много усилия и работа. Главен виновник е Стефан Зашев. Ако не беше той и неговото предложение, аз никога нямаше да отида там. Колкото и пари да имам. Не мечтая. Просто планирам, и то много смело.стандарт
-----------------------
Lili Ivanova Concert In Olimpia - Paris 2009 (Part 4)
9:59
Lili Ivanova Concert In Olimpia - Paris 2009 (Part 4) Read more: http://www.fashion-lifestyle.net/lifestyle_broi18 ...
3 days ago 135 views fashiongallery21
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 1)
9:56
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 1) Read more: http://www.fashion-lifestyle.net/lifestyle_broi18 ...
3 days ago 664 views fashiongallery21
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 2)
9:30
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 2) Read more: http://www.fashion-lifestyle.net/lifestyle_broi18 ...
3 days ago 349 views fashiongallery21
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 3)
10:19
Lili Ivanova Concert In Olympia - Paris 2009 (Part 3) Read more: http://www.fashion-lifestyle.net/lifestyle_broi18 ...
3 days ago 420 views fashiongallery21
-------------------------------------

Французите: Тя не трябва да спира


"Изумен съм, че една неизвестна в страната ми певица успя да взриви залата". Признанието е на Майк Гоури, един от директорите на зала "Олимпия", който наблюдавал концерта от балкона.
"Аз самият се превърнах в зрител, който слуша концерта прав и танцува на всички ритмични песни. Вярно, че Лили Иванова пее на език, който не разбирам, но излъчването и присъствието, което има на сцената тя, така предава емоцията на песента, че не е необходимо да знаеш точния текст. Например и във Франция не всеки говори английски, но всички слушат американска музика. Моята оценка е като музикант, който от дълго време е в шоубизнеса", добавя Гоури. Според него на сцената Лили Иванова е в собствения си дом. И така ще бъде навсякъде по света. "Питаха ме, трябва ли да продължава да пее Лили Иванова. Отговорът ми е: Тя не трябва да спира", категоричен е французинът. Продуцентът Стефан Зашев казва, че когато Лили е изпълнявала песента "Искам те", друг от шефовете на залата се обърнал към него, стиснал го за ръката и казал: "Вие сте велики".стандарт
----------------------------------------------------------------------------------------

Благодарности


Властта й обръща гръб, помагат приятелите
По време на подготовката на концерта Лили Иванова се обръща с официално писмо към правителството на България за помощ. Не получава никакъв отговор - нито "да", нито "не". Тръгва да търси хора с финансови възможности. Първият, който веднага й дава 60 на сто от необходимата сума, е г-н Митко Събев. Левон Хампарцумян, главен директор на Булбанк, се среща с нея след концерта в НДК и я кани в кабинета си. Там се събира цялото ръководство на банката. Присъства и директорът от италианска страна. Посрещат я като министър. Чухме, че ще бъдете в "Олимпия", можем да ви помогнем, кажете как да стане, казват й. Продуцентът Стефан Зашев също участва с много голяма сума. Иван Петков напечатва афишите за Париж и календар на звездата. Той също се среща с нея след едно участие и предлага помощта си. Както винаги сред хората, които помагат, са и г-жа Лили Червенякова, Светла Манчева, както и нейният продуцент в София Иван Салчев. "Безкрайно благодаря на всички", казва за благодетелите си Лили Иванова.

С тези музиканти отива на края на света
"Искам да благодаря на моите музиканти, които бяха плътно до мен и ми вдъхваха невероятен кураж", казва Лили Иванова. Това са Оги Енев, пиано, тромпет, саксофон, Бисер Иванов, китара, Орлин Цветанов, цигулка, тонинженерът Ангел Попов-Ачо. "Щастлива съм, че имам до себе си такъв екип. Те са перфектни като професионалисти и много интелигенти хора. Това бе подчертано и от ръководството на зала "Олимпия". С тях мога да отида навсякъде по света", заключава г-жа Иванова.стандарт

петък, 19 декември 2008 г.

Певецът режисьор показа филм за кафето и любовта

Животът ми е готин

Каквото и да си помисля, то се случва, споделя Руши Видинлиев

Руши Видинлиев е направил страхотния филм "Едно кафе" по поръчка на "Нескафе". Историята, посветена на 70-ия юбилей на разтворимата напитка, е и своеобразният режисьорски дебют на младия артист. Неотдавна Руши издаде и новия си музикален проект - албума Post Sleep. Тавата демонстрира съвсем различна посока в творческите търсения на певеца. Той подменя познатото си поп звучене с далеч по-агресивен и динамичен саунд.

- Руши, работиш в много посоки. Коя обаче е централната?
- Агенцията ми за криейтив поръчки Chimp. Оттам тръгвам към всички останали.
- Твоя ли е концепцията за "Едно кафе"?
- Хубаво е да се знае, че това е поръчков филм. Има клиенти, които имат своите изисквания, и в това е голямата провокация. Така че тук не става въпрос за сто процента творческа свобода. Съобразявам се. Има особен манталитет в България. Хората не казват какво искат, а чакат крайния резултат, за да кажат какво не искат. Имайки предвид голямата корпорация, която стои зад проекта, той е възможно най-творчески свободният, който съм правил за клиент. Нещата, с които трябва да се съобразяваш в подобна ситуация, понякога напрягат артиста. Ако един ден снимам пълнометражен филм, до мен пак ще има продуценти с изисквания. Така че е хубаво да свикна. Когато бях в университета и изпълнявах за професорите си задачки, които те да оценят, си мислех, че като завърша, това ще приключи. Но нещата просто не стоят така. Затова малко тежко ми звучи "моят режисьорски дебют". Ако не се съобразявах с никого, всичко щеше да изглежда по-различно. Опитахме се да не взимаме много на сериозно темата за кафето, защото то не е най-важното нещо на света.
- Филмът освен за кафе е и за любов. Тя ли е най-важното нещо?
- Със сигурност. След като героите са се срещнали и са се влюбили благодарение на кафето, Сашко казва: "Ей, голямо нещо е кафето". Но любовта е по-велика.
- Ти ли писа музиката към филма?
- Не. На Калин Николов е. Той направи и тази за "Дзифт".
- Мислиш ли, че си успял българин?
- Има още много неща, които искам да постигна. Но животът ми е готин. Не мога да се оплача. Имам си бачкане. Правя това, което искам. Много ясно осъзнавам вече, че е достатъчно да вкараш мисъл в нещо, и то се материализира. Каквото и да си помисля, се случва.
- Много хора биха оценили подобно виждане за малко наивно.
- Да. Защото светът ги кара да задълбават и да философстват прекалено много. Забравят да се обръщат към обикновените неща. Ако те сложат на един плаж без телефон, без интернет и хора около теб, само с храна, убеден съм, че ще бъдеш много по-щастлив и свободен, отколкото в центъра на града.
- България разочаровала ли те е някога?
- Имаше период, в който всичко наоколо ми се струваше абсурдно. Осъзнах обаче, че проблемът е факт само когато ти му сложиш табелката. Ако не мислиш за него толкова драматично, той престава да съществува.
- Имаш ли си най-голяма цел?
- Не правя далечни планове. Даже много трудно си запазвам билети за самолет. Моето разбиране за това е, че в деня, когато искам да отида някъде, просто ще си купя билет и ще замина. Има неща, които знам, че се кефя да върша. Знам какво ме кара да се веселя и какво ми е приятно и се стремя само към това. Всичко останало идва само.
- Имаш ли идоли? Хора, които те вдъхновяват с това, което правят?
- По-скоро откривам това в близките си. Но има и много личности, на които се възхищавам. Хубаво е да разберем, че идолите дължат всичко, което са постигнали на своята индивидуалност. Хората забравят това. Както и да бъдат себе си. А възхищението е хубаво чувство. Може да ти даде добър пример.
- Какво значи да бъдеш себе си?
- Да не правиш нищо, освен това, което ти идва естествено.
- Музиката ти се промени. Как стана така?
- Две години трупах само идеи. Бях убеден, че е време за развитие, което да е свързано със свирене на живо. Че трябва да вкарам повече "Аз" в мисленето на текстовете и мелодиите. Така че исках новият ми албум да прилича на всичко и на нищо едновременно. Получи се съвсем естествено. Много хора го възприеха като поза от моя страна, като стремеж да направя "некомерсиален" албум. Но не е това. Все ми е тая, де. Така или иначе българска музика не се купува много и се кефя на реакциите на близките ми и на хората, които идват на свиренията. Целта ми не е да правя турнета из България и да пея по площади.
- Имаш ли визия за бъдещето на българския шоубизнес?
- Той е отражение на много други неща, които се случват у нас. Най-вече на манталитета и мисленето. Това, което ще е готино да се случи, е хората да не се сравняват с никого. Същевременно да влизат в приятни взаимоотношения и да се влияят положително от други страни и от това, което се случва вън от България. И да не гледат в канчето на другия, а да проявят повече собствен стил и вкус.
Димитър Божанов

стандарт,19.12.08 г.

турската държавна телевизия TRT1 ще излъчи специално интервю на журналиста Митхат Берекет с Азис в предаването "Pusula

Интервю на журналист от CNN Тюрк с Азис

Мустафа Чаушев

вокалист

Дискография

Мой животНе ме изоставяйЩом сме с песентаКитка за тебБезкраен празникЕдна мечтаОня мой неизвестен връстникТайнаШехеразадаЩе съжаляваш за менПризнаниеПогледни ме в очитеЗлато моеОбич мояМъко мояХитоветеНай-хубавите песни 1с Тони Дачева и оркестър КристалНай-хубавите песни 2На върхаКъде сте, приятели?

Още:

http://turkofil.googlepages.com/mustafachaushev

събота, 13 декември 2008 г.

МИРА – ДВОЙНИЧКА НА 1 ТУРСКА И 1 РУСКА ЗВЕЗДА

След като при едно от посещенията й в Турция местни фенове объркаха Мира с турската звезда Ебру Гюндеш, тя реши да смени имиджа си.

След трансформацията обаче, изпълнителката на Сънни мюзик заприлича на руската певица Жанна Фриске, която е една от най-скъпоплатените звезди от шоубизнеса в Русия. Според почитателите на Мира, двете дами имат едно и също миловидно и котешко излъчване.

Друго общо между красавиците е, че са позирали за еротични списания.

автор: СЛАВA,24.10.2008

неделя, 30 ноември 2008 г.

Видовете турска музика в досега си със съвременната музика



От 50-те години Истанбул се превръща в метрополия:през втората половина на XX век неговото население се увеличава десетократно.Аграрната култура на неговите жители контрастира с доминиращата имперска култура през 20-те години;тя не дава нов тласък на османската култура,но за сметка на това внася известно разнообразие.В това горнило на анадолския народ,въпреки приравняващата сила на якобинската еднаквост,зрее плодът на едно невероятно богатство на местните култури,размесени с донесените от вятъра на глобализацията звуци:музика от индийските филми и арабските песни,извор на вдъхновение за популярната музика:арабеска.

Преселението от земеделските райони повежда милиони анадолски селяни към градските центрове и ги изправя пред нехармоничните търкания между традицията и модерността,между града и селото и дори между Изтока и Запада.Нито музиката,която са донесли със себе си,нито тази,която са заварили в градовете,може да облекчи мъките им или да ги утеши.Впрочем невъзможно е тези страдания и проблеми да не се отразят върху артистичните изяви,да не бъдат възпроизведени в тях.Така екзотизмът на ориенталското звучене на арабеска отвежда към някакво спасително "другаде",а текстовете изразяват отчаянието и желанието за бягство към една въображаема действителност.
Със своята тематика арабеската е всъщност много по-близка до гръцките рембетика от 20-те години,отколкото до традициите на анадолските ашък.Текстовете на ашък отстояват определени искания,докато,напротив,думите в арабеската са изтъкани от отчаяние,примирение и копнеж за бягство.В началото тази нова музика шокира застъпниците на старата градска култура;тя бива окачествена като реакционна,понеже е лишена от структурната прецизност и хармоничност за турската класическа и народна музика.Освен това тя носи явни следи от арабската музика,откъдето идва и названието "арабеск",дадено и от пресата.Интелектуалните течения презират нейните ритми и стихове и дълги години пречат на излъчването и по националното радио.За сметка на това популистите гледат положително на арабеската,тъй като нейните изпълнители се самоопределят като хора от народа,и виждат в това в този феномен формирането на масовата култура.
Днес често чуваме тази музика по радиото,а също и в т.н. долмуши (общи таксита) и в минибусовете,където тя е забранена по времето на военните.Човек може да я слуша в баровете на кварталите Аксарай и Тарлабашъ или в заведенията със съмнителна репутация в Истанбул.Има и концерти за арабеска,които се организират от Еминьоню в парка на двореца Топкапъ (Глюхане).Най-известните изпълнители са Ибрахим Татлъсес,Орхан Генджебай и Махсун Кармазъгюл.

Турската разновидност поптюрк (popturk) заема първа позиция.Слушат я навсякъде,непрестанно и често без ограничения в децибелите.Тя залива както радиостанциите,така и 268-те телевизионни канала.Не е нужно да казваме,Запада и набира своите поддръжници сред представителите на средните класи,любители на мобилни телефони,последна мода и на лъскави коли.Авторитетът на тази сфера без съмнение е Сезен Аксу,която не само пее,но и пише стихове за други изпълнители..Музика за таверните (музикални кафенета,в които свирят минималистични групи) в началото,поптюркът излиза на улицата,за да заплени народните маси благодарение на Таркан и Мустафа Сандал-един от неговите най-сериозни конкуренти.И двамата не пропускат да вмъкнат в изпълненията си звуците на лютнята и дарбуката,с цел да напомнят за ориенталските си пристрастия и може би да хвърлят мост между alla franca и alla turka.следва

MÜZIK TÜRLERINE GÖRE KATEGORILER

Bg Times