turkish music

turkish music
turkish music

петък, 19 декември 2008 г.

Певецът режисьор показа филм за кафето и любовта

Животът ми е готин

Каквото и да си помисля, то се случва, споделя Руши Видинлиев

Руши Видинлиев е направил страхотния филм "Едно кафе" по поръчка на "Нескафе". Историята, посветена на 70-ия юбилей на разтворимата напитка, е и своеобразният режисьорски дебют на младия артист. Неотдавна Руши издаде и новия си музикален проект - албума Post Sleep. Тавата демонстрира съвсем различна посока в творческите търсения на певеца. Той подменя познатото си поп звучене с далеч по-агресивен и динамичен саунд.

- Руши, работиш в много посоки. Коя обаче е централната?
- Агенцията ми за криейтив поръчки Chimp. Оттам тръгвам към всички останали.
- Твоя ли е концепцията за "Едно кафе"?
- Хубаво е да се знае, че това е поръчков филм. Има клиенти, които имат своите изисквания, и в това е голямата провокация. Така че тук не става въпрос за сто процента творческа свобода. Съобразявам се. Има особен манталитет в България. Хората не казват какво искат, а чакат крайния резултат, за да кажат какво не искат. Имайки предвид голямата корпорация, която стои зад проекта, той е възможно най-творчески свободният, който съм правил за клиент. Нещата, с които трябва да се съобразяваш в подобна ситуация, понякога напрягат артиста. Ако един ден снимам пълнометражен филм, до мен пак ще има продуценти с изисквания. Така че е хубаво да свикна. Когато бях в университета и изпълнявах за професорите си задачки, които те да оценят, си мислех, че като завърша, това ще приключи. Но нещата просто не стоят така. Затова малко тежко ми звучи "моят режисьорски дебют". Ако не се съобразявах с никого, всичко щеше да изглежда по-различно. Опитахме се да не взимаме много на сериозно темата за кафето, защото то не е най-важното нещо на света.
- Филмът освен за кафе е и за любов. Тя ли е най-важното нещо?
- Със сигурност. След като героите са се срещнали и са се влюбили благодарение на кафето, Сашко казва: "Ей, голямо нещо е кафето". Но любовта е по-велика.
- Ти ли писа музиката към филма?
- Не. На Калин Николов е. Той направи и тази за "Дзифт".
- Мислиш ли, че си успял българин?
- Има още много неща, които искам да постигна. Но животът ми е готин. Не мога да се оплача. Имам си бачкане. Правя това, което искам. Много ясно осъзнавам вече, че е достатъчно да вкараш мисъл в нещо, и то се материализира. Каквото и да си помисля, се случва.
- Много хора биха оценили подобно виждане за малко наивно.
- Да. Защото светът ги кара да задълбават и да философстват прекалено много. Забравят да се обръщат към обикновените неща. Ако те сложат на един плаж без телефон, без интернет и хора около теб, само с храна, убеден съм, че ще бъдеш много по-щастлив и свободен, отколкото в центъра на града.
- България разочаровала ли те е някога?
- Имаше период, в който всичко наоколо ми се струваше абсурдно. Осъзнах обаче, че проблемът е факт само когато ти му сложиш табелката. Ако не мислиш за него толкова драматично, той престава да съществува.
- Имаш ли си най-голяма цел?
- Не правя далечни планове. Даже много трудно си запазвам билети за самолет. Моето разбиране за това е, че в деня, когато искам да отида някъде, просто ще си купя билет и ще замина. Има неща, които знам, че се кефя да върша. Знам какво ме кара да се веселя и какво ми е приятно и се стремя само към това. Всичко останало идва само.
- Имаш ли идоли? Хора, които те вдъхновяват с това, което правят?
- По-скоро откривам това в близките си. Но има и много личности, на които се възхищавам. Хубаво е да разберем, че идолите дължат всичко, което са постигнали на своята индивидуалност. Хората забравят това. Както и да бъдат себе си. А възхищението е хубаво чувство. Може да ти даде добър пример.
- Какво значи да бъдеш себе си?
- Да не правиш нищо, освен това, което ти идва естествено.
- Музиката ти се промени. Как стана така?
- Две години трупах само идеи. Бях убеден, че е време за развитие, което да е свързано със свирене на живо. Че трябва да вкарам повече "Аз" в мисленето на текстовете и мелодиите. Така че исках новият ми албум да прилича на всичко и на нищо едновременно. Получи се съвсем естествено. Много хора го възприеха като поза от моя страна, като стремеж да направя "некомерсиален" албум. Но не е това. Все ми е тая, де. Така или иначе българска музика не се купува много и се кефя на реакциите на близките ми и на хората, които идват на свиренията. Целта ми не е да правя турнета из България и да пея по площади.
- Имаш ли визия за бъдещето на българския шоубизнес?
- Той е отражение на много други неща, които се случват у нас. Най-вече на манталитета и мисленето. Това, което ще е готино да се случи, е хората да не се сравняват с никого. Същевременно да влизат в приятни взаимоотношения и да се влияят положително от други страни и от това, което се случва вън от България. И да не гледат в канчето на другия, а да проявят повече собствен стил и вкус.
Димитър Божанов

стандарт,19.12.08 г.

Няма коментари:

MÜZIK TÜRLERINE GÖRE KATEGORILER